Трябва да направим визия за промяна в учебните програми по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса „Литературата не е музей“, организирана от Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Ако имаме достатъчно литературни произведения и учене на литература за формиране на национално самосъзнание, трябва да добавим повече съвременна литература, заяви образователният министър. 

Той каза, че литературата от всички предмети е най-мощният инструмент за две основни неща - за формирането на национално самосъзнание и за развиването на най-широк комплекс от умения, необхими за пълноценна, житейска, личностна реализация на децата в 21-ви век. И ние трябва да подчиним на тези две цели обучението по литература. 

Преди месец и половина публикувахме концепция за промяна в учебните програми и тази концепция е обща, припомни министър Вълчев. Той отбеляза, че литературата възпитава едни от най-важните умения, но и най-широкият комплекс от умения, и комуникативни, и езикови, и когнитивни, и критично мислене. Това са всички умения на 21-ви век и трябва чрез литературата да се опитаме да формираме този по-широк набор от компетентности у децата.

Ако гледаме през учебната програма по литература, имаме доминация на класическата, на българската литература, но през учебния план ще видим друго. В учебния план и в националната информационна система на Министерството на образованието и науката часовете в гимназиален етап по различните предмети показват, че най-много са часовете по чужд език. Чуждоезиковият профил е с 36 процента, но имаме много малко ученици, които са избрали профил български език - към 3-4 процента. От останалите паралелки - три четвърти са с разширено и интензивно изучаване на език, каза министър Вълчев. Той отбеляза, че "сме подчинили нашата образователна система много повече на това учениците да знаят чужд език и сме стеснили пространството за български език, за обществени и природни науки, за математика". 

Можем да балансираме образователната си система и да освободим повече пространство за литературата, и за чуждоезиковата литература, защото съвременната българска и чуждоезикова литература може да даде на учениците този широк микс от компетентности, да провокира интереса им за четене, любопитството към света и да ги направи по-знаещи и по-можещи хора. Акцентът ни не е само върху математиката и природните науки. Вярвам, че, ако дадем по-широката хуманитарна основа на децата, ще ги направим по-пригодни за света и за десетилетията, в които те ще живеят. Днешните студенти ще бъдат активни и през 2070 г., и следващите десетилетия ще са свързани с взаимодействията на хора и алгоритми, и солидната хуманитарна основа е необходима за всяка професия, каза министър Красимир Вълчев.